ЛЕГЕНДА ЗА ЛЮБОВТА  И ОЩЕ НЕЩО

Живяла някога във самота девица

била с душа невинна и добра,

свободна като волна птица,

но душата й умирала във самота.

Дошъл денят когато тя решила

и тръгнала да търси любовта,

тогава в нейната желана клетка  

била пленена със коварство и лъжа

от мъж един, представил се самотен,

без никого на края на света.

С това била запалена във жадната душа

на любовта свещената искра,

тя пожелала със любов да го дари

и така от самота завинаги да го спаси.

Но вместо радост и наслада на жената

любовта донесла й сълзи и пустота.

Ще ти разкажа как се случило това,

историята тъжна е и покъртителна,

но може би и много поучителна

Със слова за своята безкрайна самота

и със картини нежни и копнежни,

в сърцето й мъжът запалил първата искра,

от нея разгорял се огън на страстта

във тялото копнеещо за ласки нежни.

Но после случило се нещо чудно

изчезнал този мъж във дън земя.

Нима жената можела да стори друго?-

със искрена любов и доброта,

тръгнала да търси по света мъжа,

когото искала с любов гореща да дари,

и да прогони с обич неговата самота.

След дълго лутане във светлина и мрак,

попаднала в най-странната гора –

червената гора на сенките се тя зовяла

там жената със надежда спряла,

а сенките наоколо й затанцували.

Заслепена от любов несподелена и гореща

любимия си виждала във всяка сянка

и всеки ден на тях душата си раздавала,

защото да го стопли се надявала.

Но сенките били коварни и жестоки

от своята гора с обиди я прогонили,

Преди това, със цел да я обидят,

те без да искат добрина й сторили - 

с цървулите на милия й дядо я замерили,
защото искали сломена да я видят.

Останала отново пак сама и без душа

нещастната, обидена и влюбена жена.

Тогава Бог над нея се смилил -

пред нея ангел чуден се явил

и водена от неговата ангелска ръка,

с цървулите на своя дядо на крака,

жената стигнала до странна пещера

Пред нея тя застанала с ключа

на своите изстрадани слова.

И станало вълшебно чудо:

пред словата тъжни на жената
пещерата се отворила сама.

От онова, което тя видяла

в огромната и чудна пещера,

останала без дъх и занемяла:

на хиляди парченца там

блестяща като диаманти и кристал

видяла своята душа разбита.

Разбрала, че със хитрост и лъжа

откраднали й сенките душата

и я затворили във пещерата.

Тя искала отново да я събере,

защото без душата си била

самотна, тъжна птица без криле.

Но щом докоснела с ръка

всяко къмъче блестящо там

то превръщало се мигом във сълза

и кикот дяволски отвсякъде кънтял

в загадъчната хладна пещера.

Любимият си не открила таз жена-

той бил оня, който сам предал

на сенките душата влюбена и клета,

защото тяхната игра играл

и клетва съзаклятническа дал:

щом срещне някоя жена невинна

и запали в нея със лъжа притворна

на любовта свещената искра

и пламъци горещи на страстта,

на сенките омаяна жената да предава

и заедно със нея да се забавляват.

Какво се случило със любовта?

От клетката й тъмна и жестока

освободила я самотната жена

и пуснала я да се рее волно като птица,

за да срещне нечии обичащи зеници.

А жената останала завинаги

на пещерата чудна във омаен плен

и в нея връщала се всеки ден

там, където душата й блестяла

с блясъка на истинска любов.

Защото в пещерата тя открила извор нов

на чиста и безкрайна красота -

ПОЕЗИЯ наричала се новата любов

и силно я обичала свободната жена.

                                            16.01.2007г.