Липсваш ми
934
0
2
Пак неспирна бродя в пустата тъма
на душата си млада, неспокойна
и се моля само сън да е това,
да се събудя и отново да те зърна.
Сън ли ще да е, не знам,
но за тебе плача и жалея
и дори в мислите без срам
те викам и за теб копнея.
Кой посмя да раздели
таз любов голяма и реална?
А голяма въобще беше ли,
щом до мен сега те няма..
Бягай, крий се и бъди
нечий щом тъй искаш,
но за мен едно помни
винаги, че ще ми липсваш...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивета Врескова Todos los derechos reservados
