28 sept 2014, 21:27

Липсваш ми 

  Poesía » De amor
687 0 2

Пак неспирна бродя в пустата тъма
на душата си млада, неспокойна
и се моля само сън да е това,
да се събудя и отново да те зърна.
Сън ли ще да е, не знам,
но за тебе плача и жалея
и дори в мислите без срам
те викам и за теб копнея.
Кой посмя да раздели
таз любов голяма и реална?
А голяма въобще беше ли,
щом до мен сега те няма..
Бягай, крий се и бъди
нечий щом тъй искаш,
но за мен едно помни
винаги, че ще ми липсваш... 

© Ивета Врескова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много Ви благодаря.
  • Още като го прочетох си помислих, че това е стих на едно младо, невинно и наранено сърце!
    Мила Ивета, желая ти нищо в живота да не ти липсва
    и твоето сърце да прелива от споделена любов!
    Продължавай напред и продължавай да изразяваш емоциите си
    чрез стихове!
Propuestas
: ??:??