Аз съм просто локва на паважа, пълна с вода, боклук и кал. Това, което виждам, не мога да изкажа, но чудя се... как така никой не изпитва малко жал?! Никой не го е грижа за детето, което проси. Никой не го е грижа защо ли то е там. Никой не го е грижа, че е студено, а краката му са боси. Никой не го е грижа, че то вече не изпитва капка срам. Първият ден му беше трудно, да протяга ръка за хорска милостиня, но след като две нощи беше гладно и осъмна будно, всяка следа от свян и гордост си замина. Хората минават, заминават, всеки със своите проблеми. Някои по нещичко му дават, други го отминават с крачки бързи и големи. Но... детето на мира да оставим, то е просто част от всичко. Лесно е да го подминем и забравим - то е силно, ще се оправи и самичко. Малко по-нататък друго дете, от предното е малко по-голямо. Но дете ли е или пък не?! И защо стои така само, на ъгъла подпряно?! Скрито е под много грим детското лице, тъжни са детските очи, открито и на показ е детското телце, а детското гласче... него не може да скрие и затова мълчи. Нима това са вашите деца? Нима това е вашето бъдеще светло? Ако отговорите са "да"... то значи времето ви е изтекло. Но аз съм просто локва и не разбирам вашите проблеми човешки. В себе си всякакви отпадъци събирам, но не мога да събера вашите грешки!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.