Гледам твоите очи,
гледам твоите коси,
но портрет пред мене лежи!
Не мога да докосна твоите очи!
Не мога да погаля твоите коси!
Чувам твоя глас,
говориш ми нежни слова,
но къде си ти сега?
Луда съм по тебе аз
и плача със сълзи в захлас!
Защо разстояния ни делят
и портрет пред мене лежи,
а желая да си ти?
Пенка Петрова
© Пенка Петрова Todos los derechos reservados