20 jul 2007, 13:57

Лудост 

  Poesía
612 0 8
Тиха лудост в сърцето ми бие,
спотаена душата ми в мрак,
а очите ми трескаво търсят
твоя поглед - пак и пак, пак и пак...

Заслепена от погледи сини,
сякаш плуваща в бурно море,
стена дъхнеща в сетните сили
теб да видя... за малко поне...

Скрити погледи... шепоти тихи
между нас се топят... океан...
и страстта във сърцата стаили
ще познаем я, някъде... там...

Неизвестност... внезапна взаимност...
стоплят пресъхнало мойто сърце...
ах, как липсват очите ти сини...
как люлее ме твойто море...

Тиха лудост душата раздира...
как ми липсваш до мен ти сега...
и отчаяно жадувам да видя
океана... любовта и страстта...

© Мила Нежна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз изпитвам същата жажда точно сега,ПОВЯРВАЙ,но не, за да се удавя в океана на сините очи,а за едни тъмно кафеви,които са така близо, а всъщност така далече...тъжно ми стана,като го прочетох...връщаш ме в недалечното ми минало!
  • Не! Едва ли това е лудост! Та всичките прекрасни неща на този свят, са посветени на това усещане! Толкова стихове, картини ...
  • много хубаво....браво
    6
  • Познато ми е - сини очи - цветът на небето, на морето... Всеки ги търси...
    Защото в черните очи може да видиш само много тъга по безумно желано и несбъднато щастие ...
  • прекрасно е!
  • Нежно ,копнежно..направо спира дъха!!!
    Поздрав Мила ,браво за стиха!!!
  • Много ми харесва. Въобще стиховете ти са чудо!!
  • Поздрави, Мила!!! Харесват ми и стиховете ти!!!
Propuestas
: ??:??