Лутане в тъмнината

Отново сам в тъмата ти се луташ
и питаш се къде е бляскавият блян,
който истински желал си да опиташ
и безвъзвратно си изгубил в тъмнината там…


Там, където и сиянието чезне,
застлано от прокуда зла…
И неимоверно чакаш все някога да блесне,
впил зорко поглед в гъстата тъма.


Но дори за миг надеждата притихва,
дори мечтите губят се в небитието.
И страшна е орис пак над тебе, не утихва...
И безспирни залпове изстрелва то – сърцето.


Но там, където гледаш, там е пусто,
няма нито звук, нито хорски трясък,
а ти следиш и пак захапваш устни,
търсейки така очаквания блясък…