Лятната ми почивка
Аз цяло лято пак ще съм на село,
грижовно ще събирам тишина...
В градинката ще бачкам неумело.
И ще изкупвам своята вина.
Най-истински се чувствам аз на двора.
Копая и отглеждам зеленчук.
Понякога ще срещам тука хора...
Не наковалня, аз пак ще бъда чук...
Макар че вече аз съм на годинки...
И трябва с напъните си да спра...
Да гледам легнал небесата сини...
И само плодовете да бера.
О, аз в градинката се отморявам,
щом гледам как доматите растат...
Аз ядове от другаде спестявам...
И ще вървя по дългия си път!
До границата на Деня с Тъмата
се чувствам истински щастлив.
А споря ли с звездите и луната,
аз търся за живота си мотив!...
© Христо Славов Todos los derechos reservados