На  дъното на чантата си имам ключ.

Това е ключът към твоето сърце.

Щастлива съм!!!

Любопитно няма да надничам

в ключалката на твоята врата.

Сега спокойно ще опитам

душата ти да прочета.

Живота да погледна

през твойте шоколадови очи

- игриви въгленчета, весело присвяткащи,

от щастие душата ме боли!

В мекичкото ти легло със хубава постеля 

ще мога да подремна и поспя.

В юрганчето ти топло да се сгуша,

наслаждавайки се на мига!

И няма да запуша, няма да запуша,

както веселяшки ме подканваш ти!

Че красотата ще изчезне във дима,

порочна и потъваща до гуша,

ще се удави в действителността.

Аз просто ще мечтая!

Аз просто ще желая ти да си до мен,

с тебе да посрещна всеки подарен ни ден!

И в него завръщайки се уморен,

да знаеш, че ще те посрещна

със чистичка постеля и топличка вечеря.

А да знаеш как ми се искааа...

винаги това да го правя!

Тогава, когато те виждам угрижен,

умислен, отегчен от сивия ден!

Сърцето ми се свива!

Душата ми замира!

Мъчно ми е!

Еееех, как искам да ти дам

ключ от моята врата!

Как съжалява, че не живея сама!

А иначе защо да плащаш квартира

и детето ти само да се прибира!

Но винаги си добре дошъл!

Със ключ или без ключ,

все за теб отворена е тя!

И в трудния уморителен ден

и във вълшебния почивен необикновен!

Дори и да не съм сама!

Чакам те!

Заповядай  у дома!!!