Небето колкото и красиво
толкова мрачно и грозно може да бъде...

С твоята любов малко си прилича.
От страст, до агресия понякога се стига...

Любовта ти, доста крехка се оказа...
напълни очите си, вместо с обич, с омраза...

И тази вечер погледа е празен...
от тази страшна лудост стигам да крайния си предел...

Очите мокри, отново нищо не могат да кажат.
Скъперник открадна вярата,
изчезна и никой няма да накажат...

Докосване и отблъскваща нежност,
от страст превърна го в небрежност...

Сънища и вечерите сгушени,
сякаш от тази тръпка сме напушени...

Недоразумения не изказани,
от тази проклета любов сме наказани..

Ангел ли е или дявол?!
Щастие и болка,
смях или забит сякаш в мен кол..

Тази емоция не спира да ме буди нощем..
не спира, не се маха даже за миг.
Като силен гръм, мощен,
в мен някъде, дълбоко скрит..

Въпроси, зададени и повтарящи се вече,
всичко води до нас, времето ни изтече..

Готови или силно разстроени,
раздяла нас гони ни..

Спомените не спират да носят тъга,
не можем да се сбогуваме.
Свели ниско глава,
сълзи отново проливаме..

Защо никой не ни запозна с тази проклета болка?!
Бавно и мъчително мори ни.
Страданието тръгнало на обиколка,
точно нас, нас намери ни..

Запалените неверни свещи ,
и те дори за милост се молят.
Стискаш сърцето ми сякаш с клещи,
сълзи и болка за нас валят..

Кога ли ще настъпи точно края,
опитвам се да отгатна.
Надявам се, по пътя да намеря рая,
и моля се от тези чувства вече да изтръпна..

Нека тази любов се загуби,
от нея покой да намеря аз.
Че заради нея ума ми се погуби,
нека изчезна в този час!