Ела в на душата ми края!
Рисувай луната, целувай я!
Кажи ми! Добро ли вещае
пожарът на бледото влюбване?
Танцувай, дерзай и не питай.
От дрехите спомени има ли?
Галактики плачат. Не викай!
По пътя отдавна сме минали.
Защо си студена? Обичам те!
Уютът ни чака… Желая те!
Небето е сцена. Събличаш се?
Играем без знаци. Омая ме!
Нощта се разстели в телата ни.
Щурците не пеят. Заспали са.
Животът е път за мечтатели,
когото до кръв те узнали са…
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados