Магьосница
Магьосница била съм, казваш, в любовта!
А тялото ти, мой вълшебен инструмент.
Магьосица съм, казваш!
Затова изтръгвам аз
акорди страст от тебе с вещина.
Магьосница съм...
Но дори и аз,
зад плътната завеса
на човешкото ти Его
да достигна не успях.
А как не мога без това!
Магията на любовта изисква да докосна твоята душа.
Оголена и неприкрита.
Ранима и добра.
Без арогантната неблагодарност,
без злобата и завистта,
и без агресията на страха.
Страхът, че може да преминеш незабелязан в този свят,
че любовта ще те подмине, а ти ще страдаш в самота...
Магьосница ли съм?
Едва ли..
Родена съм със вяра в Любовта.
Не се страхувам, че ще те изгубя,
не се страхувам, че ще изгоря.
Обичам те със цялата си същност.
Къде е твоята душа?
© Мария Маринова Todos los derechos reservados
Хубав стих!