15 may 2014, 21:30

Магьосница

1.1K 0 2

Магьосница

Магьосница била съм, казваш, в любовта!
А тялото ти, мой вълшебен инструмент.
Магьосица съм, казваш!
Затова изтръгвам аз 
акорди страст от тебе с вещина.
Магьосница съм...
Но дори и аз,
зад плътната завеса
на човешкото ти Его
да достигна не успях.
А как не мога без това!
Магията на любовта изисква да докосна твоята душа.
Оголена и неприкрита.
Ранима и добра.
Без арогантната неблагодарност,
без злобата и завистта,
и без агресията на страха.
Страхът, че може да преминеш незабелязан в този свят,
че любовта ще те подмине, а ти ще страдаш в самота...
Магьосница ли съм?
Едва ли..
Родена съм със вяра в Любовта.
Не се страхувам, че ще те изгубя,
не се страхувам, че ще изгоря.
Обичам те със цялата си същност.
Къде е твоята душа?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...