Някой да ме изкара от този свят!
Моля ви, не ми се живее!
Бях момиче, което знаеше само как да дивее!
Бях дете, което можеше да мечтае, а сега съм затворена в тяло на жена, която само роптае!
Моля ви, не ща да живея. Не зная как да се смея!
Не мога дори една песен за любов да изпея!
Вярата ми я няма! Чувствам се щастлива единствено когато съм пияна!
Та нима не ме разбирате? Зная, всички вие ме презирате!
Мечтите ми отдавна се прекършиха, сълзите ми за всеки свършиха!
Та нима това е лесно? Да живееш толкова нечестно!
Нима на теб за мен ти пука? Не! За теб съм вече скука!
Не зная как да се усмихвам и като угасваща свещ тихо притихвам!
Вече сякаш всичко съм изпитала... Все едно навсякъде съм скитала!
Вече всичко ми е чуждо!
Чувства, вяра и мечти в миналото ги затрих. Уви!
Та нима от всичко вече аз съм изморена?

Липсва ми да мога да се смея!
А сякаш никой не може да накара устните ми да се смеят.

Всички в празна дупка в душата ми ги сложих да зеят!
Моля някой да ме махне от земята! Не искам с нея вече да съм слята!

Тя само болка ми остави!

Тя щастливите ми мигове удави!

Тя не иска да живея, тя не иска да се смея!
Тя иска да страдам и го постигна!

Щастие не мога да видя - тя целта си постигна!
Живея непотребна - чувствайки се дребна!
Искам някъде да седна и да не бъда в списъка ти аз поредна!
Искам аз да съм богиня, не слугиня в твоето сърце!
Искам да ме няма в черния ти списък!
Искам името ми да ти бъде писък!