19 sept 2010, 11:32

Май

  Poesía
780 0 0

Бяхме аз, майската зеленина, и младостта,
и любовта, разперила крилата си като орлица
над своята рожба - надеждата.
Бях аз, шарената прица
и след мечтите лудо тичах,
и сляпо вярвах, и обичах.

Сега сме аз и майската зеленина, и зрелостта,
и любовта, увита в мен като лозница,
натежала от сладки плодове.
Сега сам аз ту в рокля на светица,
ту се спъвам в грехове
и горя, и градя, и обичам.

Ще бъдем аз и майската зеленина, и мъдростта,
и любовта, легнала в краката без да пита,
за да люлее в спомените си живота.
Ще бъда аз и през очите ми ще гледа вечността,
ще разказвам приказки,
ще пръскам топлина и ще обичам.

Ще бъдат те и майската зеленина, и младостта,
и любовта, разперила над тях крила като орлица.
Ще бъдат те, задъхани ще тичат,
ще се гонят и догонват,
и ще горят, и ще обичат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...