19 sept 2010, 11:32

Май 

  Poesía
508 0 0

Бяхме аз, майската зеленина, и младостта,
и любовта, разперила крилата си като орлица
над своята рожба - надеждата.
Бях аз, шарената прица
и след мечтите лудо тичах,
и сляпо вярвах, и обичах.

Сега сме аз и майската зеленина, и зрелостта,
и любовта, увита в мен като лозница,
натежала от сладки плодове.
Сега сам аз ту в рокля на светица,
ту се спъвам в грехове
и горя, и градя, и обичам.

Ще бъдем аз и майската зеленина, и мъдростта,
и любовта, легнала в краката без да пита,
за да люлее в спомените си живота.
Ще бъда аз и през очите ми ще гледа вечността,
ще разказвам приказки,
ще пръскам топлина и ще обичам.

Ще бъдат те и майската зеленина, и младостта,
и любовта, разперила над тях крила като орлица.
Ще бъдат те, задъхани ще тичат,
ще се гонят и догонват,
и ще горят, и ще обичат.

© Маги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??