Маковете

- "Не са, мамо, рани... Макове са!"*
Макове са цъфнали!
И дето да ме боднеш, мамо,
лава ще изтече от мене...
Силна ракия съм пила.
Клечка да драсна – ще се запаля...
Кучки съм с просо нахранила...
Менци съм празни върнала...
Мокри дърва съм в огнище сложила...
Двори съм в шуми оставила...
Пита съм с кал замесила...

С клетви ме, мамо, проклинай...
Тежка съм си съдба избрала.
Тежка, мамо, като престъпление.
Жива да не бях остала...
На сърце ти жалост да донасям...
Чайки ми акъла изкълвали.
Змии ми кръвта изпили...
Гръм ми сърце пронизал.
Мъж ме е, мамо, погубил...
Ма ти се не бой, мила майчице...
Не са се то рани отворили...
Най са ми макове цъфнали...
                  ...............

- От девет свои страсти те извлече...
И в девет сънища те пожела...
Па в девет Ада те повлече...
И в девет Ада, дъще, изгоря...
Аз девет пъти жива те оплаках.
И девет мака алени набрах...
И девет клетви да го тръшнат пратих...
И девет пъти всичко преживях...
Па пусти да ти опалее двора...
И питата, омесена със кал...
По таз земя е пълно със мъжища...
А туй сърце – най-грешния избрало...
Ръцете му до кокал да окапят...
Жените със погнуса да го гледат...
Със сто живота Бог да го накаже...
Да няма кой да му измоли прошка...
Да го помилва... Дума да му каже...
Па девет пъти ти ще го прежалиш...

И девет пъти пак ще продължиш...
А маковете, чак тогава, дъще,
над майчина глава ще засадиш...