22 nov 2007, 10:59

Малкият Принц

1.1K 0 5

В свят вълшебен
 принцът е роден,
 от мечти заобиколен,
 от залеза вдъхновен...
Какво го кара да бъде щастлив?
Да взима празен лист и молив,
да запълва всяко бяло петънце с щрих и стих!
Как споменът за един поглед го кара да се чувства щастлив?!
Да пея, да се смея,
да се усмихвам през сълзи,
защо огледах се в твоите очи?!
Превърнах нощите в дни,
прегръщах твоите лъчи,
 затвори очи
и ме целуни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© V Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, браво, много е добро!!!
  • Много усмихнато стихче.Браво.
  • Това е спонтанно! Запази свежестта на младостта си.
    Направо освежи цялото пространството наоколо.
    Между другото центрирането на текста в повечето случаи нещо не ми допада. (казвам го, щото съм заядлива кака ). Обаче на твоя стих това му отива. Според мен,де
    Много добре ми дойде енергийния заряд.
    Не се сещам за синоним на думата поздрав!Иначе щях да го напиша
  • Хубаво е.Приказно.
    С обич.
  • Браво!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...