МАЛКО РАЗСЪЖДЕНИЯ

Какво безсмислие ни е живота.
Не можем да го разберем!...
Защо  сме в скотобойната до скота!?
И трябва ли тъй да умрем?!

Като удавниците търсим  сламка,
та над водата да се спрем.
Попържаме ний всяка  чужда майка
и все отвътре се ядем!

И  даже най-големите мъжкари
треперят  в животински  страх,
до край с Смъртта не ставаме другари.
Човекът  пред Смъртта е плах!...

Макар Животът ни да е лъжовен...
И с мъка той да се кове!...
За всички хора е стремеж върховен...
Пестиме го  по часове!

Открити истини се преоткриват...
И всичко ни е на кантар!...
Със времето надеждите се сриват...
О, Времето за нас е Звяр!

Не се стремя тук да съм интересен!
Животът ни е често сив!
На никого  животът не е лесен...
И Царят не е по-щастлив!

Дори в живота си ти да си някой...
Пред Бога ти си редови...
И от Съда аванти не очаквай!
И всеки грях ще те боли!

Дори да си богат. Пари да имаш?!
Как с тях  ще купиш Съвестта?!
С Насилие любов ти как ще вземеш?!
Със Кал ще лъснеш ли  света!?

Дори да си велик, ти пак си жалък!
Нищожество със главобол!
Животът ти е несмилаем залък...
Пред Господа отиваш гол!...

И най-накрая  става нещо страшно!
Щом пукнеш,  идва твоят край!
Оставаш  ненаписано домашно...
За тебе няма  Ад и Рай!...