Mамо, аз пораснах
ЗА ВСИЧКИ МАЙКИ, ПРЕДПОЧЕЛИ РАБОТАТА ПРЕД ДЕЦАТА СИ:
Мамо, мамо!
Ти, къде беше, когато исках да те гушна?
Ами аз със баба, дядо, все си бях послушна.
Все на работа ти беше, като че ли все не спеше.
Нощем се събуждах, нямаше те пак до мен.
Пишеше си нещо в кабинета, виждах, че и татко бе сломен.
Баба връзваше ми шарени кордели, а пък с дядо песни са ми пели.
Аз пък - исках ти да си до мен. Все те търсих нощ и ден.
Тиха бях, не исках да те притеснявам, но голяма взех да ставам.
Връзвах си корделите сама, роклите си ги обличах пак така.
Баба взе да се чумери, на дядо да се кара за нещо ще намери.
Аз пък мислех, че за мен се карат всеки ден, а то било, че ти не си до мен.
Мамо, знам, че много си заета, не видя дори и татко с букета от лалета.
Аз пораснах мамо! От теб искам само да вдигнеш погледа към мен.
Да видя вече погледа ти уморен.
Поспри, остави си кабинета, ела и виж букета от увяхнали лалета.
Ела, гушни ме само, ела при мене, мамо.
В.ВАНКОВ
17.11.2012г
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Ванков Todos los derechos reservados
