perov (Валдемар) perov (Валдемар)
83
27 jun 2014, 21:54

Маниак

1.4K 0 5

 

 

     Какво е съдба?

     Бъдеще? Минало?

     Или миг?

     Мигът, в който решаваш

     стон ли си или си вик.

     Омръзна ми да стéна

     в този живот злобен, обиден

     за човека безлик -

     вече съм вик

     на мойта Вселена:

     Жив съм!!!

     С болка и смях

     още живея и още греша,

     изправен сред надежди

     и спомени,

     маниак съм на тема

     Живот,

     в този миг, сега,

     и безусловно завинаги ...

     Ех, пропуснати мигове ...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • valia1771 (Ивон)
    valia1771 (Ивон)
    Харесах виталния дух и посланието!
  • purko59 (Ангел Веселинов)
    purko59 (Ангел Веселинов)
    Ох, опустели тези тежки и вечни въпроси!
    Търсиш им отговорите?
    Значи живееш!
    Поздрави!
  • perov (Валдемар)
    perov (Валдемар)
    Благодаря ви, приятели! Бъдете благословени!
  • Sanvali (Санвали)
    Sanvali (Санвали)
    Жив си...

    Не съжалявай за пропуснатите мигове.

    Поздрав, Валдемар!
  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Жив съм!!
    "С болка и смях
    още живея и още греша,
    изправен сред надежди
    и спомени,"
    -----------------------------------
    Силновъздействащ и жизнеутвърждаващ
    стих с мъдро и актуално послание!
    Поздрави!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0