11 abr 2008, 13:50

Мечта за поля 

  Poesía
534 0 7

Вървя през безкрайните светли поля,

забързана бавя се някъде там...

Вървя запъхтяна и дишам едва,

за да не чакаш на срещата сам.

 

 

И мисля си как пак си легнал в тревата,

и чакаш ме с вятъра сам.

За да тичаме заедно с радост в полята

и да бляска в очите ни плам.

 

 

Да заспиваме заедно в топлите нощи,

гледали дълго звезда да гори.

Да се будим със слънцето, хванати още,

без да знаем колко дълго дори.

 

 

И тичам аз, и стигам те в съня ми,

и после будя се, а ти не си до мен.

А спомен или бъдеще си ти в деня ми,

това животът ще покаже някой ден.

© Ирен Попова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??