Мечта за поля
Вървя през безкрайните светли поля,
забързана бавя се някъде там...
Вървя запъхтяна и дишам едва,
за да не чакаш на срещата сам.
И мисля си как пак си легнал в тревата,
и чакаш ме с вятъра сам.
За да тичаме заедно с радост в полята
и да бляска в очите ни плам.
Да заспиваме заедно в топлите нощи,
гледали дълго звезда да гори.
Да се будим със слънцето, хванати още,
без да знаем колко дълго дори.
И тичам аз, и стигам те в съня ми,
и после будя се, а ти не си до мен.
А спомен или бъдеще си ти в деня ми,
това животът ще покаже някой ден.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирен Попова Todos los derechos reservados
