Защо ли бързах да порасна?
Какво ми липсваше тогава?
Не бързай, сине ще те мачкат -
повтаряше ми вечно мама.
Но аз не я послушах.
Модерни бяха по-големите.
Пораснах и разбрах, била е права -
детето сблъска се с проблемите!
И пак си падам и ме бутат,
но болката днес е различна.
В часовете бях в режим "отсъстващ" -
живота стана ми учител!
И чак сега разбрах, прости!
Какъв глупак съм бил тогава.
Назад във времето ти ме върни -
мечтата ми не бе такава!
© Калоян Калинов Todos los derechos reservados