15 jun 2018, 9:01

Мечтата ми не бе такава

  Poesía » Otra
666 0 0

Защо ли бързах да порасна?
Какво ми липсваше тогава?
Не бързай, сине ще те мачкат -
повтаряше ми вечно мама.

 

Но аз не я послушах.
Модерни бяха по-големите.
Пораснах и разбрах, била е права -
детето сблъска се с проблемите!

 

И пак си падам и ме бутат,
но болката днес е различна.
В часовете бях в режим "отсъстващ" -
живота стана ми учител!

 

И чак сега разбрах, прости!
Какъв глупак съм бил тогава.
Назад във времето ти ме върни -
мечтата ми не бе такава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Калинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...