6 dic 2018, 20:19

Мечти

  Poesía
961 9 17

Мечтая да се будя със усмивка,

лицето ми лъчите все да галят,

и още – да превръщат ме щастливка

в сърцето буен огън като палят.

 

Мечтая от очите ми блестящи

безмерна обич вечно да прозира

и в ритъма на струните трептящи

душата нежна песен да засвири.

 

Мечтая за бленувани целувки,

които те разтърсват из основи,

за приказните, пламенни милувки,

донасящи наслада с чувства нови.

 

Мечтая с добротата да боравя,

човекът по-смирен и благ да става,

злините да успея да забравя

и грешките сърцето да прощава.

 

Мечтая да остана все такава,

и себе си да бъда аз докрая,

а утре със човечност да се славя

и всеки ден да бъде като в рая.

 

Мечтая, вдъхновена от перото,

живота да опиша. И накрая…,

до мен човек да има, със когото

отново и отново да мечтая.

 

Веси_Еси (Еси)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дай Боже всекиму, Руми! Много ти благодаря!
  • Амин! Да бъде! Красиви мечти, красиво изписани! Поздравления, Веси.
  • Благодаря ти за милите думи, Влади! А аз ти пожелавам всеки ден да сбъдваш поне по една своя мечта!
  • Иржи, Доче, много се радвам, че отново се спирате на страничката ми! Благодаря ви за топлите думи!
  • Красиви мечти и две влюбени очи до теб ... Да бъде, Веси!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...