Мечтая да се будя със усмивка,
лицето ми лъчите все да галят,
и още – да превръщат ме щастливка
в сърцето буен огън като палят.
Мечтая от очите ми блестящи
безмерна обич вечно да прозира
и в ритъма на струните трептящи
душата нежна песен да засвири.
Мечтая за бленувани целувки,
които те разтърсват из основи,
за приказните, пламенни милувки,
донасящи наслада с чувства нови.
Мечтая с добротата да боравя,
човекът по-смирен и благ да става,
злините да успея да забравя
и грешките сърцето да прощава.
Мечтая да остана все такава,
и себе си да бъда аз докрая,
а утре със човечност да се славя
и всеки ден да бъде като в рая.
Мечтая, вдъхновена от перото,
живота да опиша. И накрая…,
до мен човек да има, със когото
отново и отново да мечтая.
Веси_Еси (Еси)
© Еси Todos los derechos reservados