Като капки капят дните ми
от стрехата на живота ми.
Само те, като мечтите ми,
най са верни на делата ми.
Трупам спомени във двора си,
като сенки във нощите ми.
Бях един играч в отбора си...
Побеляха и косите ми.
Всичко минало-заминало...
Сякаш стока съм на тържище.
Лягам с все по-дълго минало-
ставам с все по-късо бъдеще.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados