Мирише на море!
Между пръстите ми, пясъка умира,
като лятото, сред облаците там,
август сграбчи слънцето...
...и си отиде...

Мирише на море!
И бурята в очите ми,
от бурята в морето обич пие,
сърцето ми сред небесата ти, море,
мечтае тихичко да бъде живо!

И всяка глътка свобода, 
която пия, там, във висините,
ме прави истинска, нали,
такава, уж каквато ме обичаш...

Мирише на море!
Във вените ми слънцето заспива!
Политнала самата ми душа,
мечтае тихичко да бъде птица!

Диана Димитрова