МИСЛИ ПРЕД ДЕНЯ НА ПОБЕДАТА

Девети май!
Омайна, дивна вечер!
Отметнали главите си назад,
и стар, и млад, опиянени гледат
зарята в чест на славната победа!

В небето,

като непресекващ гейзер,
се пръскат разноцветни светлини.

Това са

златните сияещи звезди
на единайсет хиляди герои!

Това са милионите медали,
които на съветските бойци
по гимнастьорките са заблестяли!
 
Това са милиардите лалета
по братските могили разцъфтяли!

Преминала през огън и барут,
за радостен живот, за мирен труд,
Победата рождения си ден празнува!

2.

Но нека притворим за кратко очи
и тътенът, който в небето кънти,
победният тътен от мирни салюти,
ни върне във дните на битките люти!

От страшни пожари бледнее зората!
Зловещите танкове мачкат нивята!
Под мътното слънце на юнските дни,
със каска и зъл автомат на гърди,
фашизъм-бандизъм на изток върви!

Но що е фашизъм? И кой го роди?

Дали ще е Хитлер или ще е Дуче,
фашистът е изверг, фашизмът е куче!
А кой го създава и как се създава -
представа старинна рецепта ни дава:

"Подбират се твърди, корави глави.
Ако са празни - добре. Ако не - се опразват
от всичко човешко, което е в тях,
и после се пълнят: с омраза и страх,
с расизъм, садизъм, със дива жестокост,
със наглост, бруталност, с национализъм,
със сляп фанатизъм до идиотизъм...

И цялата смес се нарича фашизъм!

Вари се на огъня, който гори
подклаждан с ограбвани чужди пари,
под тъпите погледи на малоумните,
под плахите погледи на слабодушните,
под празните погледи на равнодушните.

Набъбва, разбухва, едрее и зрее,
и щедро подхранван, расте и живее.
На всекиго щедро без свян обещава:
на алчните - плячка; на тъпите - слава;
наивните - лъже, страхливите - плаши.
Подбира убийци, крадци и апаши.
Достойните гони, преследва, убива.
Престъпните тачи, закриля, прикрива.
Коварството слави, презира честта.
И ето го - вече завзел е властта!"

А Цар Капитал - той парите е дал,
от всички страни го закриля и пази,
и само едно - апетита му дразни!

И области цели и цели държави
му дава да глътне! И казва си :

“Браво!
Какъв невидян апетит е това!
Ще гътне Русия, ще глътне Москва!"

Че не зарад Прага и не за Варшава
в Европа фашисткият бяс се създава!
Той трябва на изток да вдигне глава -
да смаже Русия, да срине Москва!

И с удар коварен, внезапен, свиреп,
фашистките орди се юрват напред!

3.

Стъписа се светът - замаян, слисан.
Те всички други бяха победили.
Подготвяха се с немска акуратност,
предимствата си бяха изчислили:
предимството от вероломството;
от повече и по-добри машини;
предимството от бойния си опит -
поробил половината Европа;
предимството от своята жестокост;
предимството от липсата на съвест
във своите сърца!

Крещеше фюрерът със пяна на уста:
- Разграбвайте, разстрелвайте, палете!
От съвест немците освобождавам!
 
Но Юзеф Шулц оръжие положи,
свали си каската, паласките, колана,
и до изправените за разстрел се нареди.
Доказвайки със гордата си драма:
"От съвест ще освободиш човек,
но само - ако съвест той си няма!" .

Богоподобни?

Не - звероподобни!
Превръщаха народите във роби!
Със гнусна, садистична лекота
разстрелваха жените и децата!
Със трупове застилаха земята!

Но, в своята духовна слепота,
не оцениха, не съзряха, не разбраха
оръжието, носено в сърцата!

Оръжието гордо - песента! -
"Вставай страна огромная", която
на смъртен бой изправяше страната,
къде се носи? Само във сърцата!

Оръжие на храбрите - таран -
къде се носи? Само във сърцата!

Оръжие на подвига - с гърди
да заглушиш на бункера устата,
къде се носи? Само във сърцата!

Готовността за бой, ненавист към врага,
дори ранен, дори и цял във рани,
без дъх, без кръв - Родината да браниш,
къде се носят? Само във сърцата!

Безсмъртният копнеж по свободата,
омразата към робството - и те
къде се носят? Само във сърцата!

И - израз на увереност и сила -
иронията тънка и шегата,
къде се носят? Само във сърцата!

Представяха си хората за паплач,
за зверове от своята порода!

Но срещнаха съветските народи!

Застанаха на зверския им път
не Иля Морумец и не Иван Попович,
а армии и градове герои!

Стопи се пясъкът, земята се изрони!
Скалите се пропукваха дълбоко!
Виелиците виха в бели степи -
от студ и глад умираха конете!
От грохота на страшните сражения
побягваха далече зверовете!

Единствено човекът издържа!

Залиташе, умирайки от глад,
но пак не се предаде Ленинград!

Под натиска на грозната им сила
отстъпваха съветските войски.
Но гръб във гордата Москва опряха
и всякакви атаки издържаха!
Строшиха мордата на великана
и после го подгониха назад!

От звездочелата Москва - назад!
От легендарен Сталинград - назад!
От героичен Ленинград - назад!
От Курск - назад! От Керч - назад!

Назад -
от всичките поробени народи!
Назад - във собствената му бърлога!

Убийците, фашистките чакали
и прочее престъпна алчна гмеж,
потеглили за плячка и грабеж,
със вълчата си алчност завладяха,
не както Хитлер бе им обещал,
а както Бертолд Брехт им го предсказа:
"По девет педи от съветската земя,
на метър и полвина под земята!"

А по-щастливите,

които в свойте дневници
навлизаха победно във Москва,
преминаха през нея като пленници.

И пред основите на Мавзолея
паднàха мерзките им знамена -
опозорени, жалки, посрамени,
не от това, че са били пленени,
а от зловещите си имена
и тези безчовечни идеали
на гангстери, палачи, канибали,
пред строя на които са се вяли!

Войната свърши, както в песента:
те мереха на Кремъл във звездата,
а на Берлин уцелиха средата.

И пред света, с категоричен тон,
премъдрата история повтори
урокът, даден на Наполеон:

"Руснаците, народ гостоприемен,
в обноските си са сърдечни, прости.
Но ако не отивате на гости,
като приятели при тях, а на война,
тогава трудно се навлиза във Русия,
и дваж по-трудно се излиза от Русия,
а главното - изпращат до дома!"

4.

Народът ми на своята земя
дойдè от песенните волжски степи!

В полтавската земя лежи Кубрат -
най-първият от българските ханове.

По писменост и по език сме близки,
по чувства и душевност - сме еднакви.

Народе мой, ти на чия страна
ще бъдеш в предстоящата война?

Ти, който вярваше като в месия
на своя брат - великата Русия,
и тя от черната робия те спаси -
с кръвта на двеста хиляди витязи!

Ти, който със Владайското въстание,
пръв между първите Октомври подкрепи!

Ти, който знаеше, че свойте врагове,
"във блясъка на белоснежни степи
той ще разпръсне - немощни и слепи,
защото мечът му е мълнии свирепи,
защото слънцето е негов щит!"

Ти, който залъка от своите деца
откъсваше, та с нещичко за можеш
на гладните край Волга да помогнеш!

Ти, който ненавиждаше фашизма
и първото въстание в света
срещу властта му безчовечна вдигна!

Ти, който в Лайпциг го разобличи
и пред света фашистката проказа
като на длан пред хората показа!

Народе мой, ти на чия страна
ще бъдеш в предстоящата война?

През протеста на митинги, събрания,
продажните управници в България
продадоха страната на Германия!

Страната бе скована от измяната,
ала народът й завинаги остана
съюзник на Съветския съюз!

И много искаха, и се стараха,
и дадоха на всички козни ход,
но българин да пратят не успяха -
да стреля срещу руския народ!

Народът, от фашизма отвратен,
от вероломството му възмутен,
от сутринта на оня първи ден,
в защита на съветската страна -
започна партизанската борба!

С един човек!

Със бойни чети! Със отряди!
И после - с партизанските бригади!

5.

Защо, мой стих, сега едва вървиш?
Какво огъва твоите плещи?
За жертвите безбройни ли скърбиш?

Потомците не жалят за кръвта,
която от предците е пролята.

Но винаги ще ни болят сърцата,
при мисълта за руските момчета,
които двадесет и втори юни
завари осемнадесетгодишни,
и от които само три процента
станàха двадесет и две годишни.

Поезията не понася цифри!

Но вечно ще потръпваме от хлад
при мисълта, че там, при Сталинград,
по изчисления на статистѝка,
от ден до два живееше войника,
три дена - ротният му командир,
и пет дни - средно - беше жив комбатът!

Че, ако по минута помълчим
за всяка жертва, взета от войната,
то петдесет години ще мълчим!

Селата, със нивята изравнени
и градовете - до основи разрушени,
десетки хиляди - ще изброим.

Но в цифри можем ли да изразим
трагедиите в Борки и Хатин -
дечицата, превърнати във дим,
от безчовечния фашизъм изгорени!

От всички паметници на земята,
не зная символ по-прекрасен друг
от този: руският борец Гуревич *
в красив размах е вдигнал тежък чук,
решен от меча да направи плуг!

Със силата на разума, доброто
ще победи в борбата срещу злото
и над планетата си, най-подир,
ще възцарим жадуван, вечен мир!

С пшеници ще засееме саваните!
Пустините с вода ще напоим!
Безмерния обем на океаните
до всички дълбини ще усвоим.

Ще можем всички гладни да нахраним.
Неизлечимо болните - ще изцерим.
Ще впрегнем силата на ураганите
и старостта, дори смъртта - ще победим!

Човечество, ти имаш много врагове!

Заплашват ни микроскопични вируси
и страшни междузвездни катастрофи!

Заплашват ни негаснещи вулкани,
и Слънцето - което ще угасне!

Но ти на всички врагове ще устоиш!
Вселената с живот ще заразиш!

А люлката ти - нашата Земя,
гальовна и добра, ще зеленее!

Ако угасне Слънцето - над нея
ще вдигнем три изкуствени слънца -
да бъде вечен ден и вечна пролет!

Не ставай сàмо враг самò на себе си!

--------------
*Състезателят по борба - борецът Гуревич, е позирал на скулпторката Вера Мухина за скулптурата "Да изковем от мечовете орала".