Направи го, ето, заболя ме!

Стига, престани, кажи, че се майтапиш!

Забавляваше се, но достатъчно!

И аз имам сърце!

И мен ме боли като всички,

и аз страдам кат` тях!

Може би не ми личи,

но и мен ме е страх!

Спри се! Признах си, ето!

Признах и разкрих ти сърцето!

Няма ли да спреш да нараняваш?

Иска ми се само спомен за мен да останеш!

Обич ли? Не, нещо подобно,

но достатъчно е, за да страдам.

Правиш се, че не виждаш.

Но е така, погледни!

Да, направих го, излъгах.

Но въпросът е защо???

Ако ми беше отговорил,

нямаше да стане то!

Сам си си виновен, знаеш,

но сега мене ме боли!

Мислиш, че си много интересен,

но всъщност просто не си!