Моето дяволче

Грешника с камъни убийте,

какво като е още дете?

Главата невинна разбийте!

Целете го, нека умре!

Тълпата силно овиква

разплакано, малко дете,

а то се е свило на топка

и знае, че ще умре!

Камъни бясно политат

към малкото детско телце

и с него в цяло се сплитат,

а то маха бързо с ръце.

Кръв по главата се стича,

а детето плаче на глас,

то силно живота обича,

а той го отнема от нас.

Грешника с камъни убийте,

какво като е още дете?

Главата невинна разбийте!

Целете го, нека умре!

Днес грешникът аз се оказах,

безпомощно пазя глава.

Хорските думи намразих,

а днес ме прибира смъртта.

И там е той – дявол и бог,

подава ми нежно ръка.

Нощта е тъмна като във рог,

но той ме спасява сега.

Във светлина тъмна поглеждам.

Дяволът става човек,

наоколо аз се оглеждам –

май сме във новият век.

Ръката невинно му хващам

и нежно му благодаря,

моите коси аз поклащам

и... на гърдите му спя!