Може сън да е било́!...

Във една гора измислена

и във нереален ден –

чудесата май наистина

случват се сега пред мен...

Вятърът все о́ще весел,

о́ще аз и Мисълта,

бродим в този ден понесъл

на гърба си Есента...

Бродим, спорим, но нехаем,

че Животът ден по ден

трупа лихвите по заем

към Светът неизплатен...

Нека да не вярва всеки

(може сън да е било́!),

но по горските пътеки

крачеше едно дърво...

Изведнъж тогава в някаква

сюрреалност сякаш бях –

тъй нелепо-неочаквана,

че в мига се „заковах“.

А до мен зеленолистен

спря, със криви клони: „Глог“,

сякаш с кървави мъниста

целият отрупан с плод.

Спря и разговор подехме –

тъй, за срещата добра,

но внезапно аз поисках

тайната да разбера

дето готви ми Съдбата

като просто изброя́

плодовете без остатък

и по девет умножа́...

И това ще са годините

„отброени ми да съм“...

Почнах да броя, но силите

като във кошмарен сън

ме напуснаха когато

Мисълта ме отрезви́:

„ – Вярно, народил богато

той, но свършват пак нали́

колкото и да са много

тия като капки кръв

дребни плодове на глога!...“

„ – Не дразни Съдбата пръв!...“

... Тъй като пред мен стоеше

и говорещо дърво,

толкова налудно беше,

но ми стана все едно.

... По-добре бе да не зная

бъдещето си сега,

а когато дойде „Края“

до митичната река*

ще застана със паричка

до Лодкаря в самота...

– Просто!... Но това е всичко,

другото е – Суета!...

14.10.2019.                                

*река Ахерон, по която лодкаря Харон прекарвал

с лодката си душите на умрелите в подземното

царство.