Молитва за меч

Един от осемте милиарда души на земята –

тъй дребна и тъй слаба, сравнена с вечността;

годините изтичат,

животът отминава

и нямам време, ни възможност да променя света.

Какво ме отличава от останалите хора?

Как ще намеря сили всички неправди да преборя?

Животът е несправедлив и тъй, по навик свой,

едва ли точно мене ще превърне във герой.

Но има толкоз много имена забравени

на воини велики, на борци прославени.

Те в името на Светлината безстрашно са се били,

но е срещу желязо, а срещу тъмни сили.

По нищо не личи кои са всъщност те –

може да е някое малко дете,

човекът във количка, нахалната кокона

и бабата, поливаща цветята на балкона;

да, може и да бъде таз девойка мила,

която сякаш има нужда от закрила,

от рицар, който да я пази от злото във света...

но не прекрасен рицар, а меч си търси тя.

Меч от светлина кован и с вяра закален,

светещ като утрото на някой слънчев ден...

Дали ще го намери? И ако да – кога?

Дали ще спечели жестоката борба?