Целуни ме, мамо,
само тази вечер!
Моля те, целуни ме
преди да заспиш!
Аз ще усетя. И моите
нощи...
Повярвай,
ще станат звезди.
Знам, че те има.
Но не зная къде си.
Аз съм тук.
Помниш, нали?
Тъжна съм малко...
Че в Дома ми е тясно
и няма място за всичките
мои мечти.
Утре е празник.
Христос
ще възкръсне.
Да ни прости.
Много майки ще дойдат.
Ще ме прегръщат,
ще ме целуват дори.
Но не ме искат.
Защото...
Сляпа съм със двете очи.
Целуни ме, мамо! Моля те,
където и да си!
Аз ти простих!
Прегърни ме в съня си!
Тогава в очите ми...
Наистина ще бликнат
за светлината
мечтаещи,
мои
сълзи.
/На моите ученици от Дома за сираци/
© Веска Алексиева Todos los derechos reservados