16 nov 2004, 22:13

Момичето в кафето

  Poesía
2.1K 0 3

Полуотворени са.
по устните прокрадва се мъгла
и вперена в други светове
с прекръстените мигли замрежена
се впива беден кислороден
в левия й лоб
наситена наслада се облива
до вените й - простичко нарязани,
крещящи за поредната отминала...
ДО - ЗА
мълчание
крехко нарушава
наедекватно бавно се отместват мислите
в слуз, разтичаща се лакът
червилото - дълбоко до проядено
с гръбначните й прешлен и - пребродени,
приведена над самолетни хълмове,
отдето само пясъка я гледа
В ъгъла събран е свят.
Усмивка - закъсняло кацане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хей Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • но! влиза гръм и трясък
    и в миг дарява те с криле
    пустинята останала без пясък
    о ти с кръв оцапано лале..

    прелях ти сладострастна болка
    и вдъхнах в вените ти страст
    забравяш ти, че и дори с упойка
    си подвластна на правилата в моя свят..

    живот роди се във света
    а ъгъла си промени цвета
    от бледен стана розов
    и в розова превърна се и ти

    тук мястото е малко странно
    но устните отвориха се.. чу се хрип

    задави се и ме погълна
    във теб останах и от този миг
    мислите превърнаха се във желание
    и тялото задвижи се...

    СТОН!

    душата ти със ураган навлизаше
    изпълни устните с дихание
    превърнах се във твойта ДО-ЗА
    защото казвах се ЛЮБОВ...



  • Когато чета твоите неща,разбирам, че съм се превърнал в някакъв вид лилиман, че имам нужда от една твоя ДО-ЗА!
  • Лили, не че останалото не е силно и въздействащо, но тези "простичко нарязани" вени и "прекръстени мигли" направо ме накараха да настръхна. Умееш да създаваш образи!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...