16 nov 2004, 22:13

Момичето в кафето

  Poesía
2.1K 0 3

Полуотворени са.
по устните прокрадва се мъгла
и вперена в други светове
с прекръстените мигли замрежена
се впива беден кислороден
в левия й лоб
наситена наслада се облива
до вените й - простичко нарязани,
крещящи за поредната отминала...
ДО - ЗА
мълчание
крехко нарушава
наедекватно бавно се отместват мислите
в слуз, разтичаща се лакът
червилото - дълбоко до проядено
с гръбначните й прешлен и - пребродени,
приведена над самолетни хълмове,
отдето само пясъка я гледа
В ъгъла събран е свят.
Усмивка - закъсняло кацане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хей Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • но! влиза гръм и трясък
    и в миг дарява те с криле
    пустинята останала без пясък
    о ти с кръв оцапано лале..

    прелях ти сладострастна болка
    и вдъхнах в вените ти страст
    забравяш ти, че и дори с упойка
    си подвластна на правилата в моя свят..

    живот роди се във света
    а ъгъла си промени цвета
    от бледен стана розов
    и в розова превърна се и ти

    тук мястото е малко странно
    но устните отвориха се.. чу се хрип

    задави се и ме погълна
    във теб останах и от този миг
    мислите превърнаха се във желание
    и тялото задвижи се...

    СТОН!

    душата ти със ураган навлизаше
    изпълни устните с дихание
    превърнах се във твойта ДО-ЗА
    защото казвах се ЛЮБОВ...



  • Когато чета твоите неща,разбирам, че съм се превърнал в някакъв вид лилиман, че имам нужда от една твоя ДО-ЗА!
  • Лили, не че останалото не е силно и въздействащо, но тези "простичко нарязани" вени и "прекръстени мигли" направо ме накараха да настръхна. Умееш да създаваш образи!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...