lil-miss-sunshine (Слънчице)
26 24
17 abr 2016, 14:13

Момина сълза 

  Poesía » De amor
692 0 3

Погледът ми спря се на жена,
обикновена някаква такава.
Продаваше обаче момина сълза.
Сигурно сама отгледала я и набрала.

 

Поисках инстинктивно да си купя.
Но тогава сетих се и осъзнах...
Че човекът, за когото са, го няма тука.
И подминах. Тръгнах. Не се спрях.

 

А исках да ти купя. Да ти подаря.
Да изтичам и да ти ги дам веднага.
Едни от най-любимите цветя...
И после пак се сещам, че те няма.

 

Липсва ми да си на пет минути,
а не стотици километри.
Липсват и от миналото думи чути,
от историята важни сантиметри.

 

Сега обаче, вярно е различно.
А тогава не можах да ти повярвам...
Пораснах. Пак така си те обичам.
Само дето спрях да се надявам...

 

Вече не очаквам много, ама пак мечтая.
Радвам се на малкия и рядък миг.
Знам, че пак ще бъдеш там накрая.
И аз накрая там ще бъда, знаеш ли?

© Слънчице Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??