Момина сълза
Погледът ми спря се на жена,
обикновена някаква такава.
Продаваше обаче момина сълза.
Сигурно сама отгледала я и набрала.
Поисках инстинктивно да си купя.
Но тогава сетих се и осъзнах...
Че човекът, за когото са, го няма тука.
И подминах. Тръгнах. Не се спрях.
А исках да ти купя. Да ти подаря.
Да изтичам и да ти ги дам веднага.
Едни от най-любимите цветя...
И после пак се сещам, че те няма.
Липсва ми да си на пет минути,
а не стотици километри.
Липсват и от миналото думи чути,
от историята важни сантиметри.
Сега обаче, вярно е различно.
А тогава не можах да ти повярвам...
Пораснах. Пак така си те обичам.
Само дето спрях да се надявам...
Вече не очаквам много, ама пак мечтая.
Радвам се на малкия и рядък миг.
Знам, че пак ще бъдеш там накрая.
И аз накрая там ще бъда, знаеш ли?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Слънчице Todos los derechos reservados
