Монада-Любов
МОНАДА – ЛЮБОВ
Ефирната рокличка в бяло,
така ти отива, Любов!
Вятърът-скитник, кретал отчаян,
днес е усмихнато-нов!
Проклетникът броди душата,
наметнал едничък сезон.
Буди магия, нявга позната...
Сладостен, пролетен стон.
Косите ти в него откриват
небрежния жест на бохем
и тъй, по-красива, дяволски жива
идеш, Любима, към мен!
Танцуват нозете ти, Мила,
крехък клавишен мотив;
простенва в гърдите - моли за сила.
Аз съм усмихнато-жив!
Разделят неистови стъпки,
два края на късна дъга...
След миг ще се слеят дланите тръпни
в дива, копнежна нега!
Ликуващо бликва наслада,
обгръща ни кръг светлина...
Вечна Монада, древна и млада:
Влюбени Мъж и Жена!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Людмил Нешев Todos los derechos reservados