Още малко приказки :) Дано да не са ви омръзнали. Вече ги постнах на едно място като коментар и се надявам да не ми се разсърдите, че ги поствам още веднъж!
Монолог на Червената Шапчица:
От седем дни се скитам из гората
и няма даже кой да ме напсува.
Колко жалко е, че вълците пооредяха...
А пък на мен така ми се лудува!
Последния на баба ми се правеше
(разбирате ме - чиста проба фетишизъм)
и вечно гладен бе- това не ми се нравеше,
макар да имаше във него еротизъм.
Но чашата преля, когато
решил бе, че висока скорост вдигнал.
Абе, глупчо, слагай очилата-
нарочно бавно бягах, за да ме настигнеш!
Сега кажете - как да го обичам?
Почерпих го, а после го отсвирих.
А той, горкия, сам - самичък
накрая си направи харакири.
Монолог на Вълка:
Пази се, ловецо, от шапки в червено,
че мен ме пометоха, братко!
Казвам ви, щото не е обяснено
щой туй животно червената шапка.
Наглед срамежлива, но дявол отвътре!
Разбрах го, щом напих й виното.
Владее безбожно от-до Кама Сутра,
и я кара съвсем през просото...
Но няма значение - бях до влюбеност луд,
простих и греха й невръстен
когато я хванах със теб на калъп.
(Нали бях й дал вече пръстен...)
Обаче реши, че на руска рулетка
и се играе, но без да се стреля.
Съгласих се тогава - нали е кокетка!
И не видях двата ножа у нея.
© Елена Биларева Todos los derechos reservados
Йосифова, кой, аз??? И да искам не бих могла да съм толкова отракана като Червената Шапчица
Водолея, и аз благодаря, че намина
Весели празници на всички!