28 abr 2006, 18:25

Море

  Poesía
1.5K 0 5
      Мое Море


Море, моля те, залей ме отново с вълните си!
Искам пак да почувствам кадифения ти допир!
Искам да потъна в пясъчния бряг.
Приюти ме отново на кораба на мечтите
и ме отведи в залива на любовта.
Искам пак да почувствам кадифената ти прегръдка.
Приеми ме в морското си царство
и ми разкрий душата си!
Изтръгни от мен човешкото сърце
и сътвори ме наново.
Нека се слея с нежните ти топли вълни.
Нека запея с рога на любовта.
Искам да потъна в морската пяна.
Нека заживеем във вечно лято,
нека денят и светлината никога да не угасват!
Море, моля те, залей ме отново с вълните си!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стела Мънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ти трябва да си русалката от залива на любовта, няма съмнение, познах те !!! Не, не се шегувам никога не съм чела по-красив стих за морето, изпълнен с толкова красота и любов!
  • Много нежно и красиво! /6/
  • Наистина е мн добре написано, но или римата мн бяга, или аз съм прекалено тъп за да я схвана. Но както и да е. Стихотворението е стихотворение когато има рима.
  • Браво! Много любов към морето, изказана по неповторим начин.
  • Стела, поздравления!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...