28 abr 2006, 18:25

Море

  Poesía
1.5K 0 5
      Мое Море


Море, моля те, залей ме отново с вълните си!
Искам пак да почувствам кадифения ти допир!
Искам да потъна в пясъчния бряг.
Приюти ме отново на кораба на мечтите
и ме отведи в залива на любовта.
Искам пак да почувствам кадифената ти прегръдка.
Приеми ме в морското си царство
и ми разкрий душата си!
Изтръгни от мен човешкото сърце
и сътвори ме наново.
Нека се слея с нежните ти топли вълни.
Нека запея с рога на любовта.
Искам да потъна в морската пяна.
Нека заживеем във вечно лято,
нека денят и светлината никога да не угасват!
Море, моля те, залей ме отново с вълните си!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стела Мънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ти трябва да си русалката от залива на любовта, няма съмнение, познах те !!! Не, не се шегувам никога не съм чела по-красив стих за морето, изпълнен с толкова красота и любов!
  • Много нежно и красиво! /6/
  • Наистина е мн добре написано, но или римата мн бяга, или аз съм прекалено тъп за да я схвана. Но както и да е. Стихотворението е стихотворение когато има рима.
  • Браво! Много любов към морето, изказана по неповторим начин.
  • Стела, поздравления!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...