В море от страх живея и не виждам изход от това. Искам и сега да оцелея, но всички тези мисли са лъжа. Всяка мисъл, че ще те загубя, ме убива и за миг ми се иска да умра. Мислех, че съм сама, но не съм, страхът ме е обгърнал и не ми дава свобода. Така ли ще приключи всичко - аз ще живея в страх, а ти в лъжа?! С всеки изминал ден ти ставаш по-студен, а аз - все по-слаба. Слагаш преграда между теб и мен и болката расте, и става още по-голяма. Недей, не постъпвай така с мен, спомни си всичко преживяно между нас, за теб живея всеки ден. Само теб обичам аз.