2 nov 2008, 20:30

Морето

  Poesía
862 0 1

Морето е синьо,
синьо посиняло,
вълните се блъскат и шумят,
корабчетата минават тихо,
като в райски път,
а аз виждам гледката прекрасна,
както фея без крила,
и искам и аз да живея в свят прекрасен,
както всички хора по света...!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиян Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хубаво е като намерение..чисто,от сърце..но,трябва още по-дълбоко и точно да напипваш чувствата си..с опита ще дойде... поздрав!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...