Морето е сълза
Морето е сълза, в която
потъва синьото небе.
А сянката на всяко ято
в море с крилата си гребе.
Очите на земята древна
са очертани с брегове.
В ивицата плажно-тревна
сълза напира и реве.
Когато облак се разплаче,
той пълни земните очи,
а в тях пък слънцето-сираче
гаси си дългите лъчи.
Когато пък земя заплаква,
заливат се и брегове...
Луната скришом ни оплаква
за земните ни грехове.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
