Любов моя, ела и прегърни ме!
Животът е много кратък. И горчи.
Ела, съкровище и целуни ме!
Виж, животът бавно губи сили и кърви.
Не се сърди, а просто погали ме!
Няма време - не пропускай нито миг дори.
Ето, старостта бърза да ни вземе
това, което младостта щедро ни дари.
Чакай! Не тръгвай! Моля те, стопли ме!
Виж как зъзна и в жегата дори!
Нима си мислиш, че студът ще те подмине?
О, знай, че в сърцето ти бавно ще се наслои.
Ти спираш се, глава обръщаш смаян,
в очите ти зората започва да струи,
устните сълзи отронват с думи:
"Толкова исках тези думи да ми кажеш ти!
Дори и да си тръгна, любовта ми ще ме върне.
Обичам те! Винаги моят живот била си ти!"
© Яна Танева Todos los derechos reservados