Мъгла

28 mar 2018, 4:10 2020-06-08T17:16:01+03:00

Poesía » Filosófica

349 2 7

Душащата мъгла

на дните безметежни,

душата ми застла,

обви я в ласки нежни.

Душащата мъгла

във нощите беззвездни,

душата ми застла…

пропаднах в страшни бездни…

Душащата мъгла

в живота ми безделен,

душата ми застла

със вопъл безпределен.

Душащата мъгла

безкрайно непрогледна,

душата ми застла,

отне страстта последна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)

2022-03-29T13:26:14+03:00

Много благодаря на всички Ви!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2022-03-25T11:26:00+02:00

Прекрасно се е получило! Повторение във всеки куплет и, въпреки това, напрежението расте и внушението се развива с бързина, която обхваща и читателя!
Браво, Рамадане!
Alina_Ko (Алина Костова)

2022-03-25T11:14:44+02:00

Прекрасно!
Alina_Ko (Алина Костова)

2022-03-25T11:14:43+02:00

Прекрасно!
vladetoned (Владислав Недялков)

2018-03-28T15:19:12+03:00

Хареса ми! Поздравления!
генек (Георги Коновски)

2018-03-28T08:40:56+03:00

Хареса ми...
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-03-28T08:09:31+03:00

О, Рамадан! Оказва се, че тая мъгла те е обсебила. Ако се научиш да я обичаш, тя няма да те души, а ще е нежна. Ще те крие от злото, ще те обгръща нежно... Подозирам, че нямаш в предвид природното явление "мъгла" а нещо метафорично. Поздрав. Хубав стих!