11 mar 2008, 20:12

Мъртва

  Poesía » Otra
750 1 1
Защо аз не мога да дишам.
Всички казват, че аз умирам.
Но все още се чувствам жива.
Аз няма да вярвам на техните лъжи,
които мога все още да видя през тези очи.

Помощ, аз не съм мъртва,
събудете ме от този ад,
кажете ми, че аз съм жива.

Пищейки в глухи уши,
сега те спират и виждат моите сълзи.
Моята душа не може да издържа на болката,
Ще им повярвам, че съм мъртва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Щерката на Один Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...