Викам си – да пробвам
да се поразпея.
В този мрачен вторник
кат’ звезда ще грея.
Всички да ме чуят
и за мен да питат.
(Ако се надуя,
ще е със покритие.)
Седнах под дървото
баш насред мегдана.
Зер, ще пея кротко!
Почнах с „Жива рана”.
А дървото старо
бе пресипнал кестен.
Аз - с една китара -
свирех като бесна.
Целиха ме с кестени...
Шоу за пердах!
Хич не беше лесно -
жива да не бях!
Още ме освиркват
(нема ’си признавам!)
Ей в това е рискът
на живото предаване!
© Елена Биларева Todos los derechos reservados