24 abr 2007, 10:28

на...

  Poesía
1.3K 0 1

                   НА
Защо не умрях преди да те срещна,
преди да видя тез твои очи,
защо не умрях в ранното детство,
преди да чуя тоз глас как звучи?
Приятел си ми и го знаеш,
че мислено ще съм до теб,
но съдбата с чувствата ми си играе
и ни разделя, жестока като лед!
Ти скоро ще заминеш за чужбина,
неподозиращ, че до теб стоя,
но не като приятелка обикновена,
а вечно тръпнеща по теб жена!
Споделяхме си всичко,
а ти ме утешаваше, прости...
сълзи по бузите се стичат,
защото тя ни раздели!
Съдбата - толкова безмилостна и лоша,
принуди те да тръгнеш ти от тук -
от собствената си родина,
от приятелския кръг!
Но никога не ще забравя топлината,
с която ме дари, когато бе с мен
и винаги ще си припомням добрината,
дори и в най-трудния за мене ден!
Обичам те, приятелю, обичам!
И завинаги ще е така,
защото твоето приятелство е вечно,
ще те чакам - ти ми даваш сили за това!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотен стих!!!Поздравявам те!!!
    Не оставяй всичко това ,което си написала само тук,на нас.ТОЙ трябва да го чуе!!!И ще знае.И ще се върне.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....