10 oct 2007, 19:18

На Алекс 

  Poesía
1267 0 10
Не мога в стих да те сбера
и ред за тебе да напиша не умея,
навярно толкова е силна обичта,
че думите не стигат и немея...
Подай ръце във мойте топли длани.
Как нежно галят твоите очи,
а моите във тебе все са взряни,
съзнавайки, че смисълът си ти.
Обичам твоята усмивка сладка
и погледа ти, грейнал някъде край мен,
обичам весело да тичаш и играеш,
мое прекрасно единствено синче! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Зашева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??