1 feb 2017, 22:17

На Апостола!

  Poesía » Otra
673 0 0

Апостоле,
днес ний почитаме твоята памет,
во век и веков остава във нас.
И искам аз да ти кажа, Апостоле,
че сред нас ще остане вечния ти глас.

Ти не умря, за да загинеш, Апостоле,
ти все още живееш сред нас
и твоята дума остава, Апостоле,
и тя ще живее с нашата власт.

Виждаш навярно отгоре, Апостоле,
колко западна наш'та мечта,
но свободата, която извоюва, Апостоле,
винаги остава наша съдба.

Ти беше много мъдър, Апостоле,
и твойта мечта стана съдба
и ние всички благодарим ти, Апостоле,
че ти ни показа свободен света.

И последно нещо да кажа, Апостоле,
ти вечно оставаш в наш'те сърца
и всички още те помнят, Апостоле,
как ти ни поведе към свобода! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Дизов Todos los derechos reservados

Писал съм го преди време на 18.07.2016г., когато се почита рождения ден на Васил Левски. Смятам че всички трябва да посветим по нещо, макар и малко, на човека посветил живота си за нашата свобода.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...