12 ago 2012, 15:38

На Б.

  Poesía
899 0 0

Защо дойде

и ни отмъкна

приятел мил и скъп?

Та той не бе изминал

и половината

от жизнения път.

Но ти не питаш,

идваш и го взимаш,

без да ти е жал

колко и кого ще го боли.

Не питаш той какво е имал.

Брат, дете, приятели добри...

И сълзите и болката

не ще го върнат.

Отиде с теб във вечността!

Но той е жив в нашите сърца!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...