На Боян Петров

Бояне, живо е във теб детето.
Защото на мечтите си проправи път там дето,
зверски ветрове и снегове бушуват.
Там дето живота и смъртта в прегръдка ледена танцуват.

Там горе, на върха на планината,
крила разпери и с любов погледна към Земята.
Защото искаше да знаем твоето име.
Защото искаше и ние с теб да полетиме.

И ние полетяхме окрилени,
От твойте доброта и устрем вдъхновени.
Защото полета на твоята мечта е вечен,
Мечтата на човек най-земен и човечен.

И днес, макар в сърцата ни да тегне зима,
Ние знаем че тебе вечно ще те има.
Защото твоя дух ще бди над планината… над твойта ледена кралица.
Защото твоя дух, Бояне, твоя дух е волна птица.