На joy_angels

18 oct 2009, 19:57

Poesía » Otra

651 0 0

Тъгата вали – из ведро.
Насища суграшица мислите.
Надеждата - пепел на вятъра.
Тъмнеят искри във очите ми.
Но ето, не спряла от дни,
тъгата е станала песенна.
Светлина ли там се роди
от Радостен Ангел донесена?
И тяло извила дъга
над мен пъстрота е изписала.
На Радостен Ангел ръка
от пепел - надежда разлисти ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На joy_angels

Искате да прочетете повече?

Propuestas