18 oct 2009, 19:57

На joy_angels 

  Poesía » Otra
647 0 0
Тъгата вали – из ведро.
Насища суграшица мислите.
Надеждата - пепел на вятъра.
Тъмнеят искри във очите ми.
Но ето, не спряла от дни,
тъгата е станала песенна.
Светлина ли там се роди
от Радостен Ангел донесена?
И тяло извила дъга
над мен пъстрота е изписала.
На Радостен Ангел ръка
от пепел - надежда разлисти ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Варя Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??