crying_girl (Александра Колева)
1 1
17 feb 2006, 20:13

НА Л. 

  Poesía
825 0 4
Мина много време празно
в твоите прегръдки не трептя
и ми стана всичко тъй омразно
живота не мога да търпя.
С нож в ръка любими
търся път към теб сега
да останем неделими
завинаги, във вечността.
Леко острието преминава
през доскоро щастливите очи
и на устните застава,
които целуваше само ти.
Още миг и ще те намеря,
но дали ми е по силите това
живота сама да си отнема
закакво?За любовта!
Да, ще мога, ще успея!
Да, за теб живота бих си дала!
Да, и дори ще се засмея,
защото що за живот без теб бих живяла?

© Александра Колева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • мн ви благодаря мн мили думи и спокойно Дими няма да го направя за сега
  • Хубав стих, Александра! Но нали няма да го направиш?
  • "и на устните застава,
    които целуваше само ти"

    Щеша да звучи по-добре, ако беше така:

    "и на устните застава
    целуваше ги само ти"

    Ритъмът би се спазил...Иначе стихотворението е много хубаво
  • Малко римичка ако имаше щеше да е...6
Propuestas
: ??:??