13 ago 2014, 15:45  

На моите родители

  Poesía
834 1 0

Прости ми, майко,

прости ми, татко,

сега далеч от вас живея аз,

по пътя тръгнах си без да се замислям,

като бяла птица от дома си отлетях.

Поисках щастието си нейде да потърся

- никой не ме спря,

помогнахте да съм щастлива,

за което ви благодаря.

Сега живея сред омраза между хорската тълпа

и от живота мой отсъства родителската топлина.

С фалш и лицемери се сблъсквам всеки ден,

боря се сред тях да оцелея в живота ми обикновен.

Но каквото правя - ще го правя,

ще стискам зъби и ще издържа,

вашите усилия за да оправдая

и пред вас достойна да стоя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Natalie Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...