2 dic 2008, 13:34

На моята най-добра приятелка!

2.2K 0 1
Някой казвал ли ти е колко си красива,когато се смееш на неговите шеги!?Някой казвал ли ти е колко си хубава,на лунна светлина, сред брой звезди?О, Господи, колко си красива и омайна,кой ли с теб ме запозна, неземна красавице?Ох, спри, сърце, тя принадлежи на друг,аз нямам сила да се боря за невъзможното?О, цвете мое, тъй красиво и толкова далечно,как искам някой ден да милвам златистите ти коси!О, принцесо моя, на моите сладки сънища,как искам не само в съня, а и на яве да си моя!Да погледна искам в твоите нежни сини очи,за да разбера дали страдаш за мен, както аз!Да погледна искам в твоята нежна душа,за да разбера дали твоето сърце вече е мое!Ах, толкова много любов крия за теб,ала ти вече принадлежиш на друг!Ако можеше да разбереш, че той те лъже само,аз бих те направил най-щастливата на този свят!Но не! Ти и аз сме родени само в съня си да сеимаме и обичаме както никога до сега!Но не! Ти го обичаш толкова много и страстно,че аз нямам сили да се боря за невъзможното!Някой казвал ли ти е, че когато луната те огрее,ставаш по-красива и от най-красивото цвете на света!?Някой казвал ли ти е колко много те обича,щом две сърца в едно затуптят като полудели!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пацо Танчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Никой никому не принадлежи, мило момче!
    Бори се за своето щастие!
    Животът е пълен с превратности!
    Поздрав и успех!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...